10.01.2009 г., 19:08 ч.

Естети 

  Поезия » Философска
648 0 4

Не, не твърдя,
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви -
а не, че авторът зад мене изръмжа.

Изтръпнах за момент,
но поразсъдих:
страхувам се, но сигурно греша?
Художникът
не може звяр да бъде -
макар космат, е надарен... с душа?

И разделихме се
без лошо чувство,
но мисля, че останах неразбран:
говорихме
предимно за изкуство.

Но във ръката му
тежеше
боздуган.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??