Jan 10, 2009, 7:08 PM

Естети

890 0 4

Не, не твърдя,
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви -
а не, че авторът зад мене изръмжа.

Изтръпнах за момент,
но поразсъдих:
страхувам се, но сигурно греша?
Художникът
не може звяр да бъде -
макар космат, е надарен... с душа?

И разделихме се
без лошо чувство,
но мисля, че останах неразбран:
говорихме
предимно за изкуство.

Но във ръката му
тежеше
боздуган.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...