10.08.2011 г., 10:31

Етикет

887 0 1

Ох, ти тленна моя,
тъгата е все твоя .
Цял живот пазя те,
от всичко браня те,

а все откъсвам си парче
и кръвта от теб си тече.
Загубих аз онова ключе
и сега не ще спре да тече.

А може би убила съм те
още преди години,
когато сложих етикетите.
Моля те, прости ми.

Болна аз те нарекох
и от теб се отрекох.

Не знам аз дали поезията пуста,
я има щом душата ме напусна.
Но едно със сигурност зная,
че бързо ще си намери края.

Моите стихове никога
не ще носят етикет -
"Душата на един поет"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...