Ох, ти тленна моя,
тъгата е все твоя .
Цял живот пазя те,
от всичко браня те,

а все откъсвам си парче
и кръвта от теб си тече.
Загубих аз онова ключе
и сега не ще спре да тече.

А може би убила съм те
още преди години,
когато сложих етикетите.
Моля те, прости ми.

Болна аз те нарекох
и от теб се отрекох.

Не знам аз дали поезията пуста,
я има щом душата ме напусна.
Но едно със сигурност зная,
че бързо ще си намери края.

Моите стихове никога
не ще носят етикет -
"Душата на един поет"