10 ago 2011, 10:31

Етикет

  Poesía
894 0 1

Ох, ти тленна моя,
тъгата е все твоя .
Цял живот пазя те,
от всичко браня те,

а все откъсвам си парче
и кръвта от теб си тече.
Загубих аз онова ключе
и сега не ще спре да тече.

А може би убила съм те
още преди години,
когато сложих етикетите.
Моля те, прости ми.

Болна аз те нарекох
и от теб се отрекох.

Не знам аз дали поезията пуста,
я има щом душата ме напусна.
Но едно със сигурност зная,
че бързо ще си намери края.

Моите стихове никога
не ще носят етикет -
"Душата на един поет"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...