Ето, казвам го:)
винаги за нещо ме вините,
понякога за мене забравете
нищо, че витая из звездите!
Не съм аз малкото момиче,
мога и сама да се оправя,
нося в себе си мечтите
и няма никога да ги оставя!
Ако искам кафето да си пия,
оставете ме да бъда си сама,
от вас не мога да се скрия,
стоите все на моята глава.
Как мога аз да съм виновна...
на всеки правя все добро,
държите мене отговорна
за лъжите и за всяко зло.
Стоварвате на мойте плещи,
дори световната война.
Тежи ми, не издържам вече!
Каква е моята вина?
Наранена съм от думи ваши
и искате да ви простя,
мойто мнение не важи,
докога ще трябва да мълча.
Казвате, защото ме обичате,
винаги аз трябва да търпя.
И все след мене тичате...
Живот ли е това???
Кога ли ще ми писне всичко
и ще избягам някой ден.
Замислете се, дори мъничко,
какво ще правите без мен?
Обичате ли, ме пощадете...
уморих се, много ме боли!
И за мене малко помислете,
не останаха във мен сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
/шегичка/
Бунтувай се,викай,блъскай,ние ще залегнем ако трябва
