Ето ни сега
Ето ни сега
Стоим
Без контактни лещи
С извадени очи
Не виждаме
Какво се случва
А сивото се е промъкнало
И ни следи
Мърши сме
Не чувстваме
„Искаш ли да се сдобрим”
Попита циганчето някого
А всъшност искаше пари
Оставиха му
Ето ни
Сега
Блокирали
С празни шепи
Глътки обещания
Големи
Глътки
Трудно е да си представиш
Но ние сме изчезващ вид
На поети
Художници
Мечтатели...
Изчезваме защото
Никой не ни открива повече
Защото
Не сме нужни на хората
И ще ни пратят
В собствените ни затвори
Казвам ви
Никога няма да се отървем
От вечното чакане
За признание
И края на света няма да го спре
Над гробовете ни ще останат
Само епитафиите ни
Стих след стих
Камък върху камъка
Ето една
Малка
Кратака
Която никога няма да порасне
Заради рака в тялото й:
Ето ме сега
Стоя
Не виждам от мъглата
Сивото се е промъкнало
И задушава
Отделих се от другите мърши
В своето ежедневно еднообразие
И не искам да се връщам
А да остана сам в стаята си
Ето ме сега
Приличам на скъсана
Книга или вестник
Само две думи:
Вечно
Отчуждение
27.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
