Етюд
Отворен прозорец...
И стая...
И ъгъл -
пропит с тишина.,,
В леглото,
разхвърляно -
бяла,
омаяна,
свежа и топла -
жена.
Букетче на пода...
И обич...
Въздишка...
И плаха ръка...
Как мразя минутите голи
в които цигара припалвам
и вдишвам,
дима.
Ни дума...
Косите си сплела -
"довиждане" казва,
без глас.
- Довиждане -
шепна, несмело!
Тя тръгва,
но спирам я, аз.
Луна белолика
и пълна,
струи
и изпълва нощта.
- Не искам самин да осъмна!
Ни, сбогом да кажа -
мълвя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
