Етюд

16 мая 2007 г., 09:50 2014-03-29T23:34:20+02:00

Поэзия

503 0 3

Отворен прозорец...

И стая...

И ъгъл -

пропит с тишина.,,

В леглото,

разхвърляно -

бяла,

омаяна,

свежа и топла -

жена.

Букетче на пода...

И обич...

Въздишка...

И плаха ръка...

Как мразя минутите голи

в които цигара припалвам

и вдишвам,

дима.

Ни дума...

Косите си сплела -

"довиждане" казва,

без глас.

- Довиждане -

шепна, несмело!

Тя тръгва,

но спирам я, аз.

Луна белолика

и пълна,

струи

и изпълва нощта.

- Не искам самин да осъмна!

Ни, сбогом да кажа -

мълвя...

Жарковски (Велин Евстатиев)

2007-05-19T23:58:51+03:00

И този стих е много хубав!
Любо (Любен Стефанов)

2007-05-16T15:26:03+03:00

Чудесно.
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-05-16T09:54:18+03:00

Много хубаво!