May 16, 2007, 9:50 AM  

Етюд

  Poetry
679 0 3

 

Отворен прозорец...

И стая...

И ъгъл -

пропит с тишина.,,

 

В леглото,

разхвърляно -

бяла,

омаяна,

свежа и топла -

жена.

 

Букетче на пода...

И обич...

 

Въздишка...

И плаха ръка...


Как мразя минутите голи

в които цигара припалвам

и вдишвам,

дима.

 

Ни дума...


Косите си сплела -

"довиждане" казва,

без глас.

 

- Довиждане -

шепна, несмело!

 

Тя тръгва,

но спирам я, аз.

 

Луна белолика

и пълна,

струи

и изпълва нощта.

 

- Не искам самин да осъмна!

Ни, сбогом да кажа -

мълвя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...