kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
May 16, 2007, 9:50 AM  

Етюд 

  Poetry
502 0 3

 

Отворен прозорец...

И стая...

И ъгъл -

пропит с тишина.,,

 

В леглото,

разхвърляно -

бяла,

омаяна,

свежа и топла -

жена.

 

Букетче на пода...

И обич...

 

Въздишка...

И плаха ръка...


Как мразя минутите голи

в които цигара припалвам

и вдишвам,

дима.

 

Ни дума...


Косите си сплела -

"довиждане" казва,

без глас.

 

- Довиждане -

шепна, несмело!

 

Тя тръгва,

но спирам я, аз.

 

Луна белолика

и пълна,

струи

и изпълва нощта.

 

- Не искам самин да осъмна!

Ни, сбогом да кажа -

мълвя...

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??