kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
May 16, 2007, 9:50 AM  

Етюд

  Poetry
683 0 3

 

Отворен прозорец...

И стая...

И ъгъл -

пропит с тишина.,,

 

В леглото,

разхвърляно -

бяла,

омаяна,

свежа и топла -

жена.

 

Букетче на пода...

И обич...

 

Въздишка...

И плаха ръка...


Как мразя минутите голи

в които цигара припалвам

и вдишвам,

дима.

 

Ни дума...


Косите си сплела -

"довиждане" казва,

без глас.

 

- Довиждане -

шепна, несмело!

 

Тя тръгва,

но спирам я, аз.

 

Луна белолика

и пълна,

струи

и изпълва нощта.

 

- Не искам самин да осъмна!

Ни, сбогом да кажа -

мълвя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0