alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
6.08.2009 г., 12:15 ч.

Етюд от пейзажа 

  Поезия » Философска
590 0 9

Етюд от пейзажа

 

Старият циганин въртеше на огъня

малко котле от бакър.

Струваше няколко гроша гастролът му

и чаша вино - за хатър.

 

Още си топлеше старите кокали,

седнал на гола земя.

Беше привикнал навън, на широкото

сякаш си бе у дома.

 

Той го обичаше лятото циганско –

всеки ден беше му дар.

Стомна, жарава и къшей хляб - стигат му,

като на всеки чергар.

 

Пъргаво пърхаха сякаш ръцете му,

с кичур памук в нишадър.

Силно нагрято, котлето просветваше,

като един бял кахър.

 

В двубоя с живота това му е писано.

Другото бе суета.

Жаравата дишаше. Той калайдисваше

своята бяла мечта.

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??