Етюд от пейзажа
Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино - за хатър.
Още си топлеше старите кокали,
седнал на гола земя.
Беше привикнал навън, на широкото
сякаш си бе у дома.
Той го обичаше лятото циганско –
всеки ден беше му дар.
Стомна, жарава и къшей хляб - стигат му, ...