13.08.2011 г., 9:45 ч.

Етюд за скъсана струна 

  Поезия » Друга
767 0 5

Между гърдите обли и бледи на луната разголена

блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,

в полутон  самота скриват своята дълга агония

и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,

който дълги години гори ме до пепел бекръвна

и руши в мен всяко различно и цветно съзвучие...

Къса струна сърцето, сякаш с новата иска да върне

онзи миг, който беше, но днес не се случва.

Но блусът звучи и звучи... Всяка нощ се повтаря.

В тази, дори и невидими, нотите тайнствени липсват.

По гриф от желание бледите бенки прегарят

и се вливат в акорд тишина или... просто във нищото.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??