Между гърдите обли и бледи на луната разголена
блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,
в полутон самота скриват своята дълга агония
и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,
който дълги години гори ме до пепел бекръвна
и руши в мен всяко различно и цветно съзвучие...
Къса струна сърцето, сякаш с новата иска да върне
онзи миг, който беше, но днес не се случва.
Но блусът звучи и звучи... Всяка нощ се повтаря.
В тази, дори и невидими, нотите тайнствени липсват.
По гриф от желание бледите бенки прегарят
и се вливат в акорд тишина или... просто във нищото.