Aug 13, 2011, 9:45 AM

Етюд за скъсана струна 

  Poetry » Other
768 0 5

Между гърдите обли и бледи на луната разголена

блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,

в полутон  самота скриват своята дълга агония

и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,

който дълги години гори ме до пепел бекръвна

и руши в мен всяко различно и цветно съзвучие...

Къса струна сърцето, сякаш с новата иска да върне

онзи миг, който беше, но днес не се случва.

Но блусът звучи и звучи... Всяка нощ се повтаря.

В тази, дори и невидими, нотите тайнствени липсват.

По гриф от желание бледите бенки прегарят

и се вливат в акорд тишина или... просто във нищото.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??