23.01.2008 г., 12:28  

Еуфория

1.1K 0 4

ЕУФОРИЯ!!!

 

Душата празна за наслаждения е жадна!

Радостта човешка с изкуствени чувства замества!

И с тях така се слисва, че забравя наистина какво и липсва!

 

В ,,Еуфорията" мисли, че полита,

а свъщтност в бодлива тел

всеки път по-дълбоко се уплита!

И навътре продължава, сляпа - спъва се и пада,

но живота продължава - ,,Еуфорията" сили уж и дава!

 

А  тя, горката, всъщтност как се заблуждава:

в огледалото на истината образа и го няма!

И без лика й, ужким за Света около нея безразлична,

а всъщност единствено в себе си

дълбоко станала е тя себична!

 

Без ,,Еуфорията"сякаш спира да живее,

като клонка есенна над прашни пътища се вее!

Ще се скърши скоро под натиска на реалността,

в калта ще се отъркаля като свиня!

 

Но това сега в бъдещето не прозира и

ако  някой ръка и подаде - жестоко се нервира!

На душата чиста се обижда,

а изкуствените наслаждения

все по-често в съзнанието си вижда!

И на сън, и на яве, когато е уязвима -

с ,,Еуфирията"става тя непобедима!

 

Милата за нищичко сега нехае, а след години,

измършавяла, за живот нормален ще мечтае!

Но вместо туй, камата на заблудата младежка

от сърцето ще се чуди как да извежда!

И плесници зверски върху измъчената физиономия

ще се наложи да изтрае,

но мъдра дали някога ще успее да стане -

никой не би могъл да знае!!!

 

 

 

 

 

                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...