11.05.2006 г., 23:15

Еуфория на страстта

1.3K 0 1

В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба.

Дим и пепел, прожектори и цветове безброй.
Гореща кръв сякаш от любов отровена.
В ураган от страст се губя, далеч от зимния покой.
От ритъма и вихъра съм аз поробена.

Любов и нежност, устни с цвят на вино отлежало
сякаш сливат се в едно.
Не виждам нищо, светът е тъмно огледало -
опиянена от страстта, бъркам аз добро и зло.

Приятели и врагове,
всички ние сме роби на нощта,
тя разтърсва наште светове
и ни кара да забравим за деня.

И никой не се интересува от въпроса: “Докога?”
Тази вечер е последното спасение.
Всичките съмнения остават настрана -
излишно в този миг е всяко обяснение.

Но отварям аз очи и виждам образ сив, неясен -
едно лице откроявам сред тълпата.
Този трепет леден е така опасен -
изкушение, изпитание на съдбата.

Поддам ли се веднъж, обзема ме греха.
Като изгубена ще търся твоя глас,
ще се лутам вечно в мига,
като робиня продадена на чужда власт.

Оглеждам се наоколо замаяна -
виждам ви, любими мои,
И без глас провиквам се отчаяна,
но късно е, делят ни грехове безброй.

Сама ли съм в тази буря на страстта?
Усещам как затваря се вратата.
Притъпени са сетивата и ума
сякаш тази вечер, гости сме на сатаната.

Понечвам да избягам, да спася поне своята душа,
преди да изгори в огъня греховен,
но виждам през дима една протегната ръка,
която сочеше ми пътя към избора съдбовен.

Това си ти - дяволът в човешко тяло,
С очи пронизващи ме като ледена стрела.
Тъмен образ, отразен в чисто огледало
и с шепот демоничен, казваш ми:”Ела!”

Само крачка ме дели от пропастта.
И в този миг продадох си душата
на една целувка, ледена като смъртта,
На една лъжа, истинска като лицето на Луната.

Докосвам те, ръцете ми горят, ще те опаря.
И в този миг телата ни се сливат в едно.
Чувствам как кръговратът се затваря -
сега безмислена е думата “Защо?”

Логика и разум, истина и осезание
потъват в този танц на болката и любовта.
Нека тази вечер да не свършва - намерих своето призвание -
Щастлива съм, изгубена в една еуфория на страстта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...