May 11, 2006, 11:15 PM

Еуфория на страстта

  Poetry
1.3K 0 1

В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба.

Дим и пепел, прожектори и цветове безброй.
Гореща кръв сякаш от любов отровена.
В ураган от страст се губя, далеч от зимния покой.
От ритъма и вихъра съм аз поробена.

Любов и нежност, устни с цвят на вино отлежало
сякаш сливат се в едно.
Не виждам нищо, светът е тъмно огледало -
опиянена от страстта, бъркам аз добро и зло.

Приятели и врагове,
всички ние сме роби на нощта,
тя разтърсва наште светове
и ни кара да забравим за деня.

И никой не се интересува от въпроса: “Докога?”
Тази вечер е последното спасение.
Всичките съмнения остават настрана -
излишно в този миг е всяко обяснение.

Но отварям аз очи и виждам образ сив, неясен -
едно лице откроявам сред тълпата.
Този трепет леден е така опасен -
изкушение, изпитание на съдбата.

Поддам ли се веднъж, обзема ме греха.
Като изгубена ще търся твоя глас,
ще се лутам вечно в мига,
като робиня продадена на чужда власт.

Оглеждам се наоколо замаяна -
виждам ви, любими мои,
И без глас провиквам се отчаяна,
но късно е, делят ни грехове безброй.

Сама ли съм в тази буря на страстта?
Усещам как затваря се вратата.
Притъпени са сетивата и ума
сякаш тази вечер, гости сме на сатаната.

Понечвам да избягам, да спася поне своята душа,
преди да изгори в огъня греховен,
но виждам през дима една протегната ръка,
която сочеше ми пътя към избора съдбовен.

Това си ти - дяволът в човешко тяло,
С очи пронизващи ме като ледена стрела.
Тъмен образ, отразен в чисто огледало
и с шепот демоничен, казваш ми:”Ела!”

Само крачка ме дели от пропастта.
И в този миг продадох си душата
на една целувка, ледена като смъртта,
На една лъжа, истинска като лицето на Луната.

Докосвам те, ръцете ми горят, ще те опаря.
И в този миг телата ни се сливат в едно.
Чувствам как кръговратът се затваря -
сега безмислена е думата “Защо?”

Логика и разум, истина и осезание
потъват в този танц на болката и любовта.
Нека тази вечер да не свършва - намерих своето призвание -
Щастлива съм, изгубена в една еуфория на страстта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...