11 may 2006, 23:15

Еуфория на страстта

  Poesía
1.3K 0 1

В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба.

Дим и пепел, прожектори и цветове безброй.
Гореща кръв сякаш от любов отровена.
В ураган от страст се губя, далеч от зимния покой.
От ритъма и вихъра съм аз поробена.

Любов и нежност, устни с цвят на вино отлежало
сякаш сливат се в едно.
Не виждам нищо, светът е тъмно огледало -
опиянена от страстта, бъркам аз добро и зло.

Приятели и врагове,
всички ние сме роби на нощта,
тя разтърсва наште светове
и ни кара да забравим за деня.

И никой не се интересува от въпроса: “Докога?”
Тази вечер е последното спасение.
Всичките съмнения остават настрана -
излишно в този миг е всяко обяснение.

Но отварям аз очи и виждам образ сив, неясен -
едно лице откроявам сред тълпата.
Този трепет леден е така опасен -
изкушение, изпитание на съдбата.

Поддам ли се веднъж, обзема ме греха.
Като изгубена ще търся твоя глас,
ще се лутам вечно в мига,
като робиня продадена на чужда власт.

Оглеждам се наоколо замаяна -
виждам ви, любими мои,
И без глас провиквам се отчаяна,
но късно е, делят ни грехове безброй.

Сама ли съм в тази буря на страстта?
Усещам как затваря се вратата.
Притъпени са сетивата и ума
сякаш тази вечер, гости сме на сатаната.

Понечвам да избягам, да спася поне своята душа,
преди да изгори в огъня греховен,
но виждам през дима една протегната ръка,
която сочеше ми пътя към избора съдбовен.

Това си ти - дяволът в човешко тяло,
С очи пронизващи ме като ледена стрела.
Тъмен образ, отразен в чисто огледало
и с шепот демоничен, казваш ми:”Ела!”

Само крачка ме дели от пропастта.
И в този миг продадох си душата
на една целувка, ледена като смъртта,
На една лъжа, истинска като лицето на Луната.

Докосвам те, ръцете ми горят, ще те опаря.
И в този миг телата ни се сливат в едно.
Чувствам как кръговратът се затваря -
сега безмислена е думата “Защо?”

Логика и разум, истина и осезание
потъват в този танц на болката и любовта.
Нека тази вечер да не свършва - намерих своето призвание -
Щастлива съм, изгубена в една еуфория на страстта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...