Евтина стока
Изискан порцелан беше ми душата -
потъна в катран, погълна я самотата.
Сама да броди в тъмнината отреди й съдбата...
Наранена от дума жестока,
оценена като евтина стока,
с кървяща рана дълбока...
Прегърнала тишината, боря се за свободата,
свободата далеч от теб да е мечтата -
отново да бъдем обгърнати от красота...
Нарани ти в мен невинността, но търсих си го аз!
Заслужих си думата жестока!
Заслужих да съм евтина стока!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени
