Изискан порцелан беше ми душата -
потъна в катран, погълна я самотата.
Сама да броди в тъмнината отреди й съдбата...
Наранена от дума жестока,
оценена като евтина стока,
с кървяща рана дълбока...
Прегърнала тишината, боря се за свободата,
свободата далеч от теб да е мечтата -
отново да бъдем обгърнати от красота...
Нарани ти в мен невинността, но търсих си го аз!
Заслужих си думата жестока!
Заслужих да съм евтина стока!
© Красимира Петровская All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
