26.04.2008 г., 18:44 ч.

Exit 

  Поезия » Любовна
883 0 11
Валеше,
когато те свалях от кръста.
Ръцете ми - в кал,
лицето - в сълзи,
и тялото
влякох с премръзнали пръсти...
Валеше тогава,
и още вали...
Измих те със миро,
с коси подсуших те,
загърнах те
целия в снежен саван...
Приседнах и чакам,
дори и не питам...
Дали ще възкръснеш от мъртъв?
Не знам.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??