Лична карта, куфар и билет.

Полага крак на стълбата към самолет.

Отсреща старец маха в очите със тъга.

Мина сетен миг и свали безпомощно ръка.

За очите стари вече непрогледно е далеч.

Изчезна в облаците младият летец.

„Ще се върне!“ - промълви старчето клето.

С мълчание отровно отвърна му небето.

„Ще се върне, не ще забрави всичко родно!“.

Тропна леко с крак и зачака благородно.

Сезоните вървяха и годините със тях,

но не помръдна ни на пек, ни на сняг.

От умората започна да му се привижда.

Наедно сълзи и видения прииждат.

Ту не се връщаше и от това съсипан беше,

ту се връщаше, но сякаш друг, чужд вече.

Постепенно времето бръчките сгъсти.

Воля, дух, надежда тъй безжалостно уби.

Небосклона празен беше, без заветната следа.

В отчаяние отвърна се и потегли към дома.

Крак пред крак, надолу наведена бе главата,

по софийските улици като силует на душата.

Поредна кръпка зашива, съдбата приел.

Отвън старец, а отвътре досущ като Акакийев шинел.