28 ago 2022, 9:33

Exodus

  Poesía » Civil
706 0 1

Лична карта, куфар и билет.

Полага крак на стълбата към самолет.

Отсреща старец маха в очите със тъга.

Мина сетен миг и свали безпомощно ръка.

 

За очите стари вече непрогледно е далеч.

Изчезна в облаците младият летец.

„Ще се върне!“ - промълви старчето клето.

С мълчание отровно отвърна му небето.

 

„Ще се върне, не ще забрави всичко родно!“.

Тропна леко с крак и зачака благородно.

Сезоните вървяха и годините със тях,

но не помръдна ни на пек, ни на сняг.

 

От умората започна да му се привижда.

Наедно сълзи и видения прииждат.

Ту не се връщаше и от това съсипан беше,

ту се връщаше, но сякаш друг, чужд вече.

 

Постепенно времето бръчките сгъсти.

Воля, дух, надежда тъй безжалостно уби.

Небосклона празен беше, без заветната следа.

В отчаяние отвърна се и потегли към дома.

 

Крак пред крак, надолу наведена бе главата,

по софийските улици като силует на душата.

Поредна кръпка зашива, съдбата приел.

Отвън старец, а отвътре досущ като Акакийев шинел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Б. Неугасимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...