Лична карта, куфар и билет.
Полага крак на стълбата към самолет.
Отсреща старец маха в очите със тъга.
Мина сетен миг и свали безпомощно ръка.
За очите стари вече непрогледно е далеч.
Изчезна в облаците младият летец.
„Ще се върне!“ - промълви старчето клето.
С мълчание отровно отвърна му небето.
„Ще се върне, не ще забрави всичко родно!“.
Тропна леко с крак и зачака благородно.
Сезоните вървяха и годините със тях,
но не помръдна ни на пек, ни на сняг.
От умората започна да му се привижда.
Наедно сълзи и видения прииждат.
Ту не се връщаше и от това съсипан беше,
ту се връщаше, но сякаш друг, чужд вече.
Постепенно времето бръчките сгъсти.
Воля, дух, надежда тъй безжалостно уби.
Небосклона празен беше, без заветната следа.
В отчаяние отвърна се и потегли към дома.
Крак пред крак, надолу наведена бе главата,
по софийските улици като силует на душата.
Поредна кръпка зашива, съдбата приел.
Отвън старец, а отвътре досущ като Акакийев шинел.
© Б. Неугасимов Все права защищены