Езерен стих
С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.
Влюбен завинаги в тяхното бяло -
с миг ги задържам, и с дъх ги творя.
Плуват ли... времето сякаш е спряло
с вятърна ласка от тънки пера.
Спомени в нежни платна ги рисуват.
Мокрят мечтите ми в син акварел.
Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,
сякаш в безкрая си търсят предел.
Сън ли сънувам и поглед ли взирам -
в твоите пръсти съм вечният блян.
В трепетно искане - търсен, намиран...
В миг от докосване - зов преживян.
С белите лебеди - ласки желани
нека остана в безмълвие тих.
Тебе да имам... И твоите длани...
Плуващи пориви в езерен стих!
(Сбъдната вселена)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
