* * *
на Еми
Вече всичко ти омръзна:
и сълзите, и веселия смях,
омръзна ти и мойта всеотдайност
от острите ми думи те е страх.
Седиш, броиш си дните уморени,
по навик чакаш да се промениш,
объркана, дори не знаеш,
напред или назад да продължиш.
Махни това жестоко бреме!
В душата то дълбае с нож,
не оставяй болката да стене
върху крехката ти женска мощ.
Прости, не мога да излъжа.
Ще те боли от истината, знам:
имаш дом, а си бездомна
и вяра имаш, но си нямаш храм.
Вече всичко ти омръзна:
и сълзите, и веселия смях,
омръзна ти и мойта всеотдайност
от острите ми думи те е страх.
Седиш, броиш си дните уморени,
по навик чакаш да се промениш,
объркана, дори не знаеш,
напред или назад да продължиш.
Махни това жестоко бреме!
В душата то дълбае с нож,
не оставяй болката да стене
върху крехката ти женска мощ.
Прости, не мога да излъжа.
Ще те боли от истината, знам:
имаш дом, а си бездомна
и вяра имаш, но си нямаш храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олга Христова Всички права запазени
