9.07.2008 г., 18:17 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
607 0 1
 

ВСИЧКО БИЛО Е ЛЪЖА

 

 

Когато си отидеш, когато върнеш се при Нея ти,

не спомняй си за мене, отминалите нощи забрави!

Не връщай времето назад! Не съжалявай!

Не поглеждай виновно в моите очи!

 

Знам, Тя е твойто "златце" безценно,

Тя единствена в тъмните нощи блести!

Усмивката сутрин е само за Нея,

за Нея света би пребродил дори!

 

Аз разбирам! Повярвай!

Не изпитвам омраза, че си с Нея в нощта.

Не изпитвам омраза, че Тя е твоя жена!

Аз не изпитвам нищо сега...

 

А тя, болката, знай, че ще мине.

Всичко минава на тази земя.

Утре слънцето пак ще изгрее,

ще съзная, че всичко било е голяма лъжа.

© Мариета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??