9.07.2008 г., 18:17

* * *

789 0 1
 

ВСИЧКО БИЛО Е ЛЪЖА

 

 

Когато си отидеш, когато върнеш се при Нея ти,

не спомняй си за мене, отминалите нощи забрави!

Не връщай времето назад! Не съжалявай!

Не поглеждай виновно в моите очи!

 

Знам, Тя е твойто "златце" безценно,

Тя единствена в тъмните нощи блести!

Усмивката сутрин е само за Нея,

за Нея света би пребродил дори!

 

Аз разбирам! Повярвай!

Не изпитвам омраза, че си с Нея в нощта.

Не изпитвам омраза, че Тя е твоя жена!

Аз не изпитвам нищо сега...

 

А тя, болката, знай, че ще мине.

Всичко минава на тази земя.

Утре слънцето пак ще изгрее,

ще съзная, че всичко било е голяма лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...