20.03.2012 г., 2:35

* * *

1.2K 0 4

Погледни в небето,

там ще ме намериш -

Безмълвна и красива като нощта.

Очите ми от горе гледат от днес разкаяната ти душа.

 

Сега не плача и не моля,

дори не съдя, аз съм Свобода.

Погалена да бъде първата

събудила през лятото дъжда.

 

Сега разбираш, че си никой,

но знаеш ли - не го ценя.

Вдигни глава, върви и свиквай,

че никога не съм била лъжа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...