20.03.2012 г., 2:35 ч.

* * * 

  Поезия
5.0 / 2
1013 0 4

Погледни в небето,

там ще ме намериш -

Безмълвна и красива като нощта.

Очите ми от горе гледат от днес разкаяната ти душа.

 

Сега не плача и не моля,

дори не съдя, аз съм Свобода.

Погалена да бъде първата

събудила през лятото дъжда.

 

Сега разбираш, че си никой,

но знаеш ли - не го ценя.

Вдигни глава, върви и свиквай,

че никога не съм била лъжа.

 

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Камбанен звън прогони тишината, неделя, ден Господен беше днес – старица креташе във ранината, живот...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
  • Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Още произведения »