Погледни в небето,
там ще ме намериш -
Безмълвна и красива като нощта.
Очите ми от горе гледат от днес разкаяната ти душа.
Сега не плача и не моля,
дори не съдя, аз съм Свобода.
Погалена да бъде първата
събудила през лятото дъжда.
Сега разбираш, че си никой,
но знаеш ли - не го ценя.
Вдигни глава, върви и свиквай,
че никога не съм била лъжа.
© Пенка Николова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
