Фабиен (из Цикль)
О, мон шер, Фабиен,
тук във този жарден,
колко пъти Ви срещах случайно,
но съдбата реши
тъй без ум, до уши
да ме влюби във вас до безкрайност.
И така всеки ден,
о, мон шер, Фабиен,
аз Ви гледам сама отдалече,
и очаквам нощта,
за да мога да спя
и сънувам, че имам Ви вече.
О, мон шер, Фабиен,
мразя дългия ден
без очите ви топли, бездънни,
бродя дълго сама
от леха на леха,
и в жарден всички рози са тръни.
Ма шери, Ебони,
моите слабини,
о, пардон,
слабост исках да кажа,
са красиви жени,
със искрящи очи
и със дълги крака до безкрая.
О, мон шер, Фабиен,
люмиер сте за мен,
във тъмницата зла на живота,
посегнете с ръка,
че и аз съм жена -
дългокрака, красива и строга!
Мон амур, Ебони,
ох, не ми ли личи,
всяка нощ аз самотен си лягам,
Вие мой сте бон шанс,
но не сте от прованс,
и не мога към вас да посягам.
Мон амур, Фабиен,
Вий сте точно за мен -
страстен, умен и леко покварен,
тъй на глед срамежлив
и безсрамно красив,
как да бъдете сам изоставен?!?
Ах, горката, шерис,
аз съм неин каприз
и от мене не ще я откажа
- ала имам сюрприз -
упорит сифилис -
но кажете ми, как да и кажа?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
)))))
