Фадо на зазоряване
Тия китари, пустите,
стенат и ме разкъсват,
като ножове, пръстите
струните режат, блъскат...
Звуците връз лицето ми
хвърлят се диво и парят.
Нетърпеливи, ръцете ти
като жарава изгарят.
Свит във завесите вятър
шепне слова неясни
и като в ням театър
дланите ти, прекрасните,
ваят ме мълчаливо,
трескаво ме притискат,
в погледа ти се вливам -
моят във теб се плиска…
Тъмното дъно на взора ти -
то ме спасява нощем.
Нека не съмва, моля те!
Нека не съмва... още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
