Фадо на зазоряване

ellyst (Ели)
136 867

16.06.2009 г., 1:06 ч.

Поезия » Любовна

887 0 6

Тия китари, пустите,

стенат и ме разкъсват,

като ножове, пръстите

струните режат, блъскат...

Звуците връз лицето ми

хвърлят се диво и парят.

Нетърпеливи, ръцете ти

като жарава изгарят.

Свит във завесите вятър

шепне слова неясни

и като в ням театър

дланите ти, прекрасните,

ваят ме мълчаливо,

трескаво ме притискат,

в погледа ти се вливам -

моят във теб се плиска…

Тъмното дъно на взора ти -

то ме спасява нощем.

Нека не съмва, моля те!

Нека не съмва... още.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.