Jun 16, 2009, 1:06 AM

Фадо на зазоряване

  Poetry » Love
1.1K 0 6

 

Тия китари, пустите,

стенат и ме разкъсват,

като ножове, пръстите

струните режат, блъскат...

Звуците връз лицето ми

хвърлят се диво и парят.

Нетърпеливи, ръцете ти

като жарава изгарят.

Свит във завесите вятър

шепне слова неясни

и като в ням театър

дланите ти, прекрасните,

ваят ме мълчаливо,

трескаво ме притискат,

в погледа ти се вливам -

моят във теб се плиска…

Тъмното дъно на взора ти -

то ме спасява нощем.

Нека не съмва, моля те!

Нека не съмва... още.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...