Jun 16, 2009, 1:06 AM

Фадо на зазоряване 

  Poetry » Love
851 0 6

 

Тия китари, пустите,

стенат и ме разкъсват,

като ножове, пръстите

струните режат, блъскат...

Звуците връз лицето ми

хвърлят се диво и парят.

Нетърпеливи, ръцете ти

като жарава изгарят.

Свит във завесите вятър

шепне слова неясни

и като в ням театър

дланите ти, прекрасните,

ваят ме мълчаливо,

трескаво ме притискат,

в погледа ти се вливам -

моят във теб се плиска…

Тъмното дъно на взора ти -

то ме спасява нощем.

Нека не съмва, моля те!

Нека не съмва... още.

 

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??