Факт

Поезия » Любовна

1.2K 0 12

Случайна среща... Глупаво мълчим -

в очите не се гледаме даже...

Истината знаем я - уви,

ние няма какво да си кажем!

Лентата връщам с година назад -

в спомена с болка поглеждам...

Бегла целувка... Мълчание... Ад...

Време... Убита надежда...

Колко въпроси роди мисълта!

Отговор - никакъв смислен...

Страдаха с мене денят и нощта,

шепнеха колко им липсваш...

Даже не зная защо оцелях,

влака последен как хванах...

Днес не е важно... Факт е, успях -

бутна ме, паднах... Но станах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Думите в стиховете ти се водят ръка за ръка, това ми харесва. Ясно, точно и докосващо на пръв прочит!

2009-01-22T09:23:27+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много ми хареса!

2009-01-11T11:04:16+02:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Tomad,в изречението "...влака последен как хванах..." ,влака се явява пряко допълнение и вероятността (от синтактична гледна точка)да бъде скрит подлог в някое от следващите изречения е никаква.Имайки предвид твои коментари, които съм чела, този тук го приемам по- скоро като комплимент!
На всички останали, които са разбрали за какво става въпрос, благодаря!Поздрави!!!

2009-01-09T16:48:26+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Само не става ясно, влакът ли те бутна? Нелош стих

2009-01-09T00:30:59+02:00
darisss (Дарина Шопова)

Ммм да, браво и от мен, харесах!

2009-01-08T22:17:24+02:00