8 янв. 2009 г., 16:00

Факт

1.2K 0 12

Случайна среща... Глупаво мълчим -

в очите не се гледаме даже...

Истината знаем я - уви,

ние няма какво да си кажем!

 

Лентата връщам с година назад -

в спомена с болка поглеждам...

Бегла целувка... Мълчание... Ад...

Време... Убита надежда...

 

Колко въпроси роди мисълта!

Отговор - никакъв смислен...

Страдаха с мене денят и нощта,

шепнеха колко им липсваш...

 

Даже не зная защо оцелях,

влака последен как хванах...

Днес не е важно... Факт е, успях -

бутна ме, паднах... Но станах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Думите в стиховете ти се водят ръка за ръка, това ми харесва. Ясно, точно и докосващо на пръв прочит!
  • Много ми хареса!
  • Tomad,в изречението "...влака последен как хванах..." ,влака се явява пряко допълнение и вероятността (от синтактична гледна точка)да бъде скрит подлог в някое от следващите изречения е никаква.Имайки предвид твои коментари, които съм чела, този тук го приемам по- скоро като комплимент!
    На всички останали, които са разбрали за какво става въпрос, благодаря!Поздрави!!!
  • Само не става ясно, влакът ли те бутна? Нелош стих
  • Ммм да, браво и от мен, харесах!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...