15.05.2007 г., 10:32

Фалшива красота

846 0 9
Когато сутрин се събудиш,
животът сякаш почва отначало
и виждаш всичко по-красиво отпреди,
но то е като грамофонна плоча,
покрита с прах от миналите дни.

Живееш в скука, времето минава,
замисляш се за своите мечти...
Животът ти те пари като лава,
залива те и толкова боли.

Опитваш се пред себе си да гледаш,
но как да виждаш в мрак и тъмнина.
До тебе само гласове долитат
на хора тъжни, с твоята съдба.

декември  1998г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...