15.05.2007 г., 10:32

Фалшива красота

842 0 9
Когато сутрин се събудиш,
животът сякаш почва отначало
и виждаш всичко по-красиво отпреди,
но то е като грамофонна плоча,
покрита с прах от миналите дни.

Живееш в скука, времето минава,
замисляш се за своите мечти...
Животът ти те пари като лава,
залива те и толкова боли.

Опитваш се пред себе си да гледаш,
но как да виждаш в мрак и тъмнина.
До тебе само гласове долитат
на хора тъжни, с твоята съдба.

декември  1998г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...