Фалшива красота
животът сякаш почва отначало
и виждаш всичко по-красиво отпреди,
но то е като грамофонна плоча,
покрита с прах от миналите дни.
Живееш в скука, времето минава,
замисляш се за своите мечти...
Животът ти те пари като лава,
залива те и толкова боли.
Опитваш се пред себе си да гледаш,
но как да виждаш в мрак и тъмнина.
До тебе само гласове долитат
на хора тъжни, с твоята съдба.
декември 1998г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены