May 15, 2007, 10:32 AM

Фалшива красота

  Poetry
847 0 9
Когато сутрин се събудиш,
животът сякаш почва отначало
и виждаш всичко по-красиво отпреди,
но то е като грамофонна плоча,
покрита с прах от миналите дни.

Живееш в скука, времето минава,
замисляш се за своите мечти...
Животът ти те пари като лава,
залива те и толкова боли.

Опитваш се пред себе си да гледаш,
но как да виждаш в мрак и тъмнина.
До тебе само гласове долитат
на хора тъжни, с твоята съдба.

декември  1998г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...