petya97 (Петя Кънчева) - Произведения

Липси

Животът дълбае дупки в душите ни
и смисълът му е в това -
да се опитваме да ги запълваме
всекидневно с вещи и с лица.
Отнето ти е нещо вчера - ...

petya97

Поезия » Философска, Свободен стих

2017-08-02T08:22:27+03:00 970 1 1

Душа в огледало

Душата ми се къпе в лунните лъчи,
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща ...

petya97

Поезия » Бели стихове

2015-04-29T20:26:38+03:00 1.1K 2

Думите

Думите ме задушават, давят,
притискат душата ми,
разтуптяват сърцето ми,
крадат въздуха от дробовете ми,
тровят тялото, разпиляват ума, ...

petya97

Поезия » Бели стихове

2015-03-16T12:45:39+02:00 1.1K 1

На В.В.

Не винаги знаеш.
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...

petya97

Поезия » Бели стихове

2014-11-30T20:47:12+02:00 1.1K

Приятели

На М.Ж.
Вървим по пътищата на живота,
преплитаме ръце, докосваме души
и с плаха нежност се протягаме
за близост зажаднели ...

petya97

Поезия

2014-11-13T00:02:24+02:00 846

Като по детски

Като по детски се чудя.
Като по детски се губя.
Като по детски се питам.
Като по детски разбирам.
Като по детски искам. ...

petya97

Поезия

2014-11-05T07:53:37+02:00 841 1

Какво искам да кажа на света

Мислейки си за думите, с които бих искала да се обърна към света, откривам, че това са думи на искрено разочарование. Думи, раздиращи душата ми, поглъщащи всеки изтерзан вик, умъртвяващи всяка мъничка надежда, съществувала някога вътре в мен. Думите, които ще кажа на света – такъв, какъвто е днес, с ...

petya97

Есета » Философски

2014-10-14T16:26:22+03:00 4.9K 1 1

Далеч от мен

Мечта и блян си ти за мен,
недостижим, все тъй отдалечен.
В очите ти се взирам надълбоко,
давя се, потъвам още по-дълбоко.
Сърцето си на тебе дадох. ...

petya97

Поезия » Любовна

2014-07-08T13:11:34+03:00 989

Най-тъмно е преди изгрев слънце

Беше късна вечер или ранна утрин, зависи как възприемате часовете. За Дани това беше нормалното време за лягане – 4 часа и 51 минути. Времето, в което започва да се развиделява. Часът, в който слънцето се събужда и загатва на хоризонта, че скоро ще се появи в цялата си огнена прелест. Някъде там на ...

petya97

Проза » Разкази

2014-07-01T20:53:47+03:00 1.5K 1

Безименна болка

Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта, ...

petya97

Поезия

2014-06-29T22:48:30+03:00 806 1

Звездобройка

Някога броих аз звездите в небето.
Една, две, три,
милион…
до безброй.
И питах ги с вик до небето: ...

petya97

Поезия

2014-05-31T12:03:05+03:00 1.1K 1 1

С трепет в сърцето

С трепет в сърцето си живея
и таз магия аз Любов наричам.
Сто хиляди мечти в ума си преживях
и все на теб се вричам.
Любов тъй сладка и невинна, ...

petya97

Поезия » Любовна

2014-05-12T00:40:31+03:00 1.6K 2

Къде свършва бездната?

Нима има някой по света, който да не е попадал в бездната на страха, съмнението или нищетата? По един или друг повод всеки един от нас се е сблъсквал с проблем, който е разклатил малкия му подреден свят и го е извадил от удобната илюзия за сигурност, която си е изградил с нечовешки усилия. И пропада ...

petya97

Есета » Философски

2014-05-04T22:55:29+03:00 2.4K 1

Самотната стара цигулка

Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...

petya97

Поезия

2014-05-03T02:25:14+03:00 841

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.”

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след сек ...

petya97

Есета » Философски

2014-03-28T14:50:04+02:00 9.2K 1

От една разбита душа

Знаех, че няма да се получи.
Бях убедена.
И въпреки това опитах.
Борих се, исках,
вземах, давах, получавах. ...

petya97

Поезия

2014-03-15T18:56:18+02:00 942 1

По стъпките на лятото

Стъпалата ти потъват в мекия пясък.
Оставят отпечатъци по морския бряг,
които бързо биват заличени,
изтрити от бурните вълни.
Вълните. ...

petya97

Поезия

2013-12-08T10:49:21+02:00 932 1

Търся човек

Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...

petya97

Поезия

2013-03-17T10:10:56+02:00 910

Какво означава да бъдеш свободен?

Свобода. Не мечтаят ли всички хора за нея? Не твърдят ли постоянно, че искат да бъдат свободни? Но какво всъщност означава това, в какво се изразява усещането за свобода и можем ли да я постигнем?
Хората постоянно търсят свободата, чакат я, понякога я гонят. Като че ли тя е животно, което могат да у ...

petya97

Есета

2013-03-02T17:21:37+02:00 8.6K 1

Сезоните на едно приятелство

Четири семенца вятърът довя незнайно откъде.
Земята топла приюти ги, напои ги и храна им даде.
И израснаха цветчета малки, дойде и пролетта,
надежда изпълни техните сърца.
Растяха и надеждата, доверието и любовта, ...

petya97

Поезия » Друга

2012-10-28T20:07:42+02:00 927

Фалшива усмивка

"Усмихни се!", казвам пак,
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна, ...

petya97

Поезия

2012-03-12T10:07:18+02:00 1.5K 2

Път

Както в автобуса си седях,
на спирката просяк видях.
Беше седнал на земята,
гърба си опрял на стената.
Дрехите му прокъсани висяха, ...

petya97

Поезия » Философска

2011-07-18T01:17:32+03:00 1.2K 3

Има ли място за лъжа в отношенията между приятели?

Приятелството е едно от най-ценните неща в живота на хората. То ги съпътства от най-ранните им години, още от времето, когато си играем по детските площадки с другите деца, бягаме и разменяме играчките си. И продължава до късна старост, когато се срещаме и разказваме един на друг за нещата, които са ...

petya97

Есета » Ученически

2011-05-05T19:10:19+03:00 9.9K 1

Призванието на жената – вчера, днес и утре

Eсе върху стихотворението „Жена” на Блага Димитрова
Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот. Жената е ...

petya97

Есета » Ученически

2011-04-20T23:07:21+03:00 13.2K 1 2

Носталгия

Детство мило, времето лети!
Защо остави ме, къде замина ти?
Няма вече весели игри:
криеница, ластик, ни въже дори!
С кукли и колички не играя аз отдавна, ...

petya97

Поезия

2011-04-19T22:12:55+03:00 1K 1

Пролет

Пролетта красива се завръща!
На природата цветовете пак превръща
в пъстри багри най-прекрасни
като нежни звуци най-изящни.
Нека птичките да пеят, ...

petya97

Поезия

2011-04-12T09:27:30+03:00 1.1K 3

Мечта

Като цвят на вишна.
Толкова е нежна.
И разлиства се, разцъфва тя.
И това е най-красивата черта.
Но точно в този миг прекрасен, ...

petya97

Поезия » Друга

2011-03-18T00:11:07+02:00 1.4K 2