4.08.2006 г., 11:24

фантазия

826 0 1
Една прекрасна непозната
на снимката стои,
отблясъци от русите коси
с меланхолия в очите и блести.

Каква ли музика вълшебна
прихласната в душата и звучи,
къде ли спомена я носи,
а може стих, устата да шепти.

Една унесеност и зов за милост
в кафявите очи гори,
със безпомощните длани иска
тя сила някому да подари.

Галят звуците чаровни,
нейде я понасят със криле,
дали среднощен повей
при мен не ще я донесе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Кавалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...