фантазия
на снимката стои,
отблясъци от русите коси
с меланхолия в очите и блести.
Каква ли музика вълшебна
прихласната в душата и звучи,
къде ли спомена я носи,
а може стих, устата да шепти.
Една унесеност и зов за милост
в кафявите очи гори,
със безпомощните длани иска
тя сила някому да подари.
Галят звуците чаровни,
нейде я понасят със криле,
дали среднощен повей
при мен не ще я донесе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Кавалова Всички права запазени