Aug 4, 2006, 11:24 AM

фантазия

  Poetry
827 0 1
Една прекрасна непозната
на снимката стои,
отблясъци от русите коси
с меланхолия в очите и блести.

Каква ли музика вълшебна
прихласната в душата и звучи,
къде ли спомена я носи,
а може стих, устата да шепти.

Една унесеност и зов за милост
в кафявите очи гори,
със безпомощните длани иска
тя сила някому да подари.

Галят звуците чаровни,
нейде я понасят със криле,
дали среднощен повей
при мен не ще я донесе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...