Aug 4, 2006, 11:24 AM

фантазия

  Poetry
829 0 1
Една прекрасна непозната
на снимката стои,
отблясъци от русите коси
с меланхолия в очите и блести.

Каква ли музика вълшебна
прихласната в душата и звучи,
къде ли спомена я носи,
а може стих, устата да шепти.

Една унесеност и зов за милост
в кафявите очи гори,
със безпомощните длани иска
тя сила някому да подари.

Галят звуците чаровни,
нейде я понасят със криле,
дали среднощен повей
при мен не ще я донесе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...