фантазия
на снимката стои,
отблясъци от русите коси
с меланхолия в очите и блести.
Каква ли музика вълшебна
прихласната в душата и звучи,
къде ли спомена я носи,
а може стих, устата да шепти.
Една унесеност и зов за милост
в кафявите очи гори,
със безпомощните длани иска
тя сила някому да подари.
Галят звуците чаровни,
нейде я понасят със криле,
дали среднощен повей
при мен не ще я донесе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Кавалова Все права защищены