Фантазия с рицар
И видиш ли сред лятото ще срещнеш
рицар свой със белия му кон.
И в разпиляващ косите твои вятър
ще откриеш своя нов приятел,
прегърнати под бетонния подслон...
И със сърцето свое ще обикнеш...
И когато към залеза червен погледнеш,
на горещия и жарък Юли,
ще видиш сърце, от облаци прикрито,
и в него късче от любов забито,
и венчета от рози разцъфтели.
И ще поискаш конят черен да възседнеш!...
И рицарят в галоп ефирен да последваш
до неговия тих уютен дом.
Когато сваля от стомана свойта маска,
да почувстваш красива топла ласка,
като глътка пареща от ром...
И до него на дъбовата пейка ще приседнеш...
И за дракони и приключения ще слушаш,
за митове от древни времена,
когато мечове и копия са летели,
но него да пронижат не са успели
дори герои от варварските племена.
И в рицарската мощ и сила ще се влюбваш...
Тази фантазия красива си представяш,
когато аз съм тук, до теб.
И в красива приказка опиянена,
от мойте устни си пленена,
в изгарящ от любов вертеп...!
Когато всеки друг, целувал те, забравяш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
Благодаря ви, Таня, Веска!
