Фаталната жена
Фаталната „жена“
Дойдох в града, за да си търся
за моят селски дом стопанка.
Момите ни са мързеливи,
не им се бачка, искат сянка.
Таман излязох от перона
и към мене приближи
една зализана кокона,
подмина ме и продължи.
О, тя бе с грация на фламинго
и тяло – късен ренесанс.
Аз – шашнат и опулен гринго,
момък от дълбокия прованс.
Отнесе ме като вихрушка
с ухание на шоколад,
а в гащите ми... мойта чушка
щръкна, като на парад.
Гърдите ѝ – две розови прасенца,
подскачаха като в чувал,
потекоха ми лиги от устата,
като че от месец не съм ял.
Устни – мушмули узрели,
намазани със пчелен мед,
но сепнах се и лампичка в главата
подсказа ми че нещо не е в ред.
Загледах я, очи – вулкани,
прическа – слънчев водопад,
пръстите – клавиши на пиано,
а по-надоле... буца кат` домат!
Леле майко, к`во ли щях да сторя,
че толкоз за стопанка бях навит,
за малко да я заговоря
и да се върна в село с травестит.
Весо: 14.08.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
