художника (Веселин Христов)
182 1292
14 авг. 2019 г., 17:09

Фаталната жена 

  Поэзия » Юмористическая
491 2 12

Фаталната „жена“

 

Дойдох в града, за да си търся

за моят селски дом стопанка.

Момите ни са мързеливи,

не им се бачка, искат сянка.

 

Таман излязох от перона

и към мене приближи

една зализана кокона,

подмина ме и продължи.

 

О, тя бе с грация на фламинго

и тяло – късен ренесанс.

Аз – шашнат и опулен гринго,

момък от дълбокия прованс.

 

Отнесе ме като вихрушка

с ухание на шоколад,

а в гащите ми... мойта чушка

щръкна, като на парад.

 

Гърдите ѝ – две розови прасенца,

подскачаха като в чувал,

потекоха ми лиги от устата,

като че от месец не съм ял.

 

Устни – мушмули узрели,

намазани със пчелен мед,

но сепнах се и лампичка в главата

подсказа ми че нещо не е в ред.

 

Загледах я, очи – вулкани,

прическа – слънчев водопад,

пръстите – клавиши на пиано,

а по-надоле... буца кат` домат!

 

Леле майко, к`во ли щях да сторя,

че толкоз за стопанка бях навит,

за малко да я заговоря

и да се върна в село с травестит.

 

Весо: 14.08.2019г.

© Веселин Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??