27.01.2009 г., 16:33

* * *

759 0 1
Дърво от блянове, река от страсти,
пътеки с музика, мечти прекрасни…

Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.

Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.

Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.

Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък. 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...