27.01.2009 г., 16:33

* * *

760 0 1
Дърво от блянове, река от страсти,
пътеки с музика, мечти прекрасни…

Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.

Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.

Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.

Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък. 




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христофор Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...