* * *
Дърво от блянове, река от страсти,
пътеки с музика, мечти прекрасни…
Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.
Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.
Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.
Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък.
пътеки с музика, мечти прекрасни…
Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.
Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.
Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.
Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък.
© Христофор Тодоров All rights reserved.
