27 ene 2009, 16:33

* * *

  Poesía
761 0 1
Дърво от блянове, река от страсти,
пътеки с музика, мечти прекрасни…

Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.

Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.

Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.

Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък. 




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...