27 ene 2009, 16:33

* * *

  Poesía
768 0 1
Дърво от блянове, река от страсти,
пътеки с музика, мечти прекрасни…

Поглеждам там нагоре в небесата,
пред мен разтварят се вратите райски,
дали ще ми покажат чудесата,
или ще преоткрия уж незнайни страсти.

Стълби, изтъкани от поезия,
небосводи, покрити от романтика,
крила подрязани, прекършени стремежи,
невярни мисли, блянове опасни.

Пропаднали идеи, ясна мисъл,
преплитат се със светли идеали,
а в тъмното един живот орисан
догаря и надежда нова пали.

Миражи сливат се с мъгла от бледи чувства,
които непочувствани от мен остават,
една любов си тръгва,т ъжна и нещастна,
за да открия се в небрежен безпорядък. 




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...