26.07.2023 г., 6:12

* * *

397 0 0

 

 

                      На Галя

 

Ти пак ме каниш на среща

и отново съм влюбен във теб...

Не знам как да ти откажа --

така ми е хубаво

като знам, че ще те видя.

Ще те чакам на люлките,

докато вечерницата залязва.

Ще те видя да идваш по улицата.

И ти ще ме видиш под дърветата.

Ще си сама и аз ще съм сам.

И тогава ръцете ни

няма да се разминат.

Ще знам, че само теб съм обичал 

и ти ще знаеш това.

Ще вървим през годините,

в които не бяхме заедно.

И никой няма да разбере,

че сме се прегръщали в тази нощ.

И после пак ще се разделим.

 

                             17 март 1993 г.

                              гр. Сливен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...