26 июл. 2023 г., 06:12

* * *

406 0 0

 

 

                      На Галя

 

Ти пак ме каниш на среща

и отново съм влюбен във теб...

Не знам как да ти откажа --

така ми е хубаво

като знам, че ще те видя.

Ще те чакам на люлките,

докато вечерницата залязва.

Ще те видя да идваш по улицата.

И ти ще ме видиш под дърветата.

Ще си сама и аз ще съм сам.

И тогава ръцете ни

няма да се разминат.

Ще знам, че само теб съм обичал 

и ти ще знаеш това.

Ще вървим през годините,

в които не бяхме заедно.

И никой няма да разбере,

че сме се прегръщали в тази нощ.

И после пак ще се разделим.

 

                             17 март 1993 г.

                              гр. Сливен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...