16.08.2005 г., 7:40

Феминизъм

1.6K 0 10
Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега
панталони!
На игрището за голф
не допускат яйца,
твърде здрави са
за набитите кондори.
Конкретният портиер
изобрази "Хайде холан"
и невъзможно се поднесе
като стълб край кулата
в Пиза.
Елегантно обладана мекушавост
сричаше дребна порода
проглеждане.
Процесът на постъпленията
забраняваше многословието.
Къде е планираното съ-битие?
Репортажно зависима,
разрушително белееше Венера,
не й бе писано.
Входът бе за самураи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че ти е харесало, Миле. Благодаря ти, че го прочете! Хубава пролет!
  • Благодаря ти, Гиги, мъжки стих, вярно, но ми бе приятно точно така да поставя нещата. Радвам се, че се спря на него!
  • Благодаря ти, Ивайло, за интерсеното рязбиране, ще си го запазя, ако ме пита някой какво искам да кажа! Майтап, но ти наистина се докосна до целта. Благодаря ти пак!
  • Хайде-холан Неда, к'во толкова има за разбиране? Занемарена мелница заради игрището за "голф" на "Вратовете"! Портиерът - селянин който си пази хляба! Дими стои като "Венера" но и това не и помага да си направи репортажа за "събитието", защото "входа" е само за "Вратове - Самураи"!
    Димииииии... НЕДОСТИЖИМА СИ! Толкоз нестандартна тема а... Шедьовър!
    Пак 6+ !!!
  • Защото е твърде феминистично, даже прекалено!
    Благодаря ти, Неда!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...